English

Със съдействието на Европейският Съюз

www.acet-bg.org » Новини
Новини

ВНАСЯНЕ НА ПЕТИЦИИ
30.07.2007 @ 11:59 | Новини за сайта

През започващата седмица / 30.07 – 05.08.2007 / коалицията от някалко български неправителствени оргнизации “Граждани срещу Държавна сигурност” ще внесе в 4 посолства в София петиции, изразяващи несъгласие с изпращането на посланици на България, принадлежали към репресивния апарат на тоталитарния комунистически режим. В иницитивата участват: Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезание- АСЕТ, Коалиция за честно управление и Институтът за зелена политика.
Петиции ще бъдат внесени:
- в Посолството на Кралство Норвегия / бул. “Дондуков” 54 Б / – сряда, 01.08.2007, в 10.00 ч.
/ Посланик на България в Норвегия е г-н Никола Карадимов, бивш агeнт на
IV управление –ДС, отдел 02 /
- в Посолството на Кралство Холандия / ул. “Оборище” 15/ - четвъртък, 02.08.2007, в 11.00ч.
/ Посланик на България в Холандия е г-н Златин Тръпков, бивш секретен
сътрудник на Първо главно управление –ДС, отдел 10 /
- в Посолството на Република Гърция /ул. “Сан Стефано” 33 – петък, 03.08.2007, в 10.00 ч.
/ Посланик на България в Гърция е г-н Андрей Караславов, бивш секретен
сътрудник на Първо главно управление – ДС, отдел 03 /
- в Посолството на Република Сърбия /ул. “Велико Търново” 3 / – петък, 03.08.2007, в 11.00 ч.
/ Посланик на България в Сърбия е г-н Георги Димитров, бивш агент на
ВГУ –ДС, отдел “ЧЖ” и бивш секретен сътрудник на Първо главно
управление –ДС, отдел 10 /

Държавна сигурност носи отговорност за огромен брой престъпления срещу правата на българските граждани и поради това ние считаме за абсолютно неуместно оставането на споменатите господа на заеманите от тях длъжности на посланик на Република България. Оставането им на тези длъжности е недопустимо, както недопустимо би било, ако бяха бивши агенти на Гестапо, ЩАЗИ или Секуритате.

Убедени сме, че е дошло времето демократичните страни в Европа да престанат да приемат за посланци на България бивши агенти на Държавна сигуност и очакваме от правителствата на съответните държави адекватни стъпки в тази посока.



БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ - СВОБОДНИ
25.07.2007 @ 10:32 | Новини за сайта

Сутринта на 24 юли с правителствения самолет на Франция българските медицински сестри г-жа Кристияна Вълчева, г-жа Нася Ненова, г-жа Валентина Сиропуло, г-жа Валя Червеняшка, г-жа Снежана Димитрова, както и д-р Здравко Георгиев и д-р Ашраф ал Хаджудж (вече български гражданин) пристигнаха в България след близо 9 години мъчителен престой в либийски затвор. Те бяха придружавани от еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро – Валднер и Сесилия Саркози, съпруга на френския президент Никола Саркози. С пристигането си на българска земя те бяха посрещнати от указ на президента Георги Първанов за тяхното помилване

Редица чуждестранни и български медии широко отразиха освобождаването на нашите медицински работници и завръщането им в България.
По повод на това г-жа Мимоза Димитрова беше гост в извънредната емисия „Календар” с водещ Николай Дойнов, която пряко отрази посрещането им на аерогара София. По време на предаването бяха засегнати въпросите за отражението на травматичните събития, на които са били изложени медиците върху психичното им здраве и психологическите последиците от 9 годишно им задържане в либийските затвори.

През всичките тези години те са изложени на системно нарушаване на човешките права, което се изразява в прилагане на изтезание и нехуманно отнасяне, в муден и несправедлив съдебен процес и различни форми на депривация.
Българските медици са осъдени на смърт през май 2004 по обвинение, че служейки на чужди вражески тайни служби умишлено са заразили с вируса на СПИН 426 деца в болницата Ал-Фатах в Бенгази. През декември 2006 и юли 2007 различни либийски съдебни инстанции потвърдиха смъртната присъда срещу нашите сънародници.

Според показанията на осъдените в първоначалния период на своето задържане те са били подложени на изтезание и нехуманно отнасяне, което включва мъчения с електрически ток, бой с палки, бой по ходилата /фаланга/, държане продължително в принудителни пози, обливане с гореща и студена вода, заслепяване с ярка светлина, заплашване с кучета и др.

Различните форми на депривация, прилагани от либийските власти по отношение на българските медици са свързани със задържане за известно време в пренаселени килии, отказ от свиждания със семейството през първите 10 месеца, липса на адвокатска защита във фазата на предварителното производство; след започване на съдебната фаза на процеса първоначално наетият от Българското посолство в Триполи либийски адвокат е имал затруднен достъп до клиентите си.

След тяхното завръщане българската държава пое оценката на здравословното им и психическо състояние, в рамките на приетата във военно-медицинската система програма за първоначални грижи за завръщащи се от мисии зад граница български военнослужещи.

Остава открит въпроса за дългосрочните психологически последици от насилието и изтезанията, които ще се отключват във времето след преодоляването на първоначалния шок от пристигането и необходимостта от реадаптация към променения живот в една среда, от която са били принудително отделени в продължение на близо 9 години.

Център АСЕТ в писмо до Президента и Министър-председателя заяви своята готовност да включи безвъзмездно в рехабилитационната си програма завърналите се медици при заявка от тяхна страна.



Отражението на политическите репресии върху следващите поколения - Дискусия
28.06.2007 @ 16:23 | 26 юни

На 26 юни 2007 в сградата на Информационния център на представителството на Европейската комисия в София се проведе дискусия по темата „Отражението на политическите репресии върху следващите поколения”
М. Димитрова /АСЕТ/ представи пред участниците и гостите започналия в началото на 2007 г. международен проект на Център АСЕТ, за изследване на трансгенерационните аспекти на травматизма. Проектът цели и развитие на програми за подкрепа и терапия на второ и следващи поколения жертви на политическо преследване и изтезание.
Ф. Фосколо говори за неговата репресия и за това как вижда влиянието й върху живота на децата му.
Той обърна внимание върху факта, че българското общество днес страда от неспособността да оцени адекватно своето минало и това лишава младите хора от референции за оценка на тяхната собствена позиция в обществото.
В. Кадринов подчерта, че натискът да се забрави насила („каквото било било, сега да гледаме само напред”) води до продължаване на страданието на оцелелите от преследване и изтезание. Той мисли, че за да се повишат съпротивителните сили на младото поколение за разпознаване в зародиш на всякакви форми на тоталитаризъм трябва по-систематично и организирано политическо образование.
Ваня Жекова изказа своето огорчение, че днес в обществото предпочитат да слушат изповедите на един агент, а има непоносимост да слушаме един човек, който е пострадал. Тя показа кадри от своя филм „Катарзис”. Документален филм за престъпленията срещу морала и човечеството” /2000год./, посветен на преживяното от оцелели от лагера на остров Персин в периода на 50-те години на 20-ти век.
Л. Ауанис говори за трудностите на един бежанец. Нейният съпруг е политически преследван, задържан и изтезаван в страната по произход. Това е имало тежки последици за нея и за децата и в крайна сметка я е принудило да напусне родната си страна, за да предпази децата и семейството си. Тя подчерта колко тежко децата са понесли преследването на техните родители, нахлуването вкъщи на тайна полиция, заплахите към майка им, отсъствието на баща им при задържането, бягството от страната и адаптирането към новата страна.
Е. Генчев /АСЕТ/ обобщи изказванията от гледна точка на последиците за следващото поколение и разви една теза за българското общество като пост-репресивно, в която агресията, насилието, произволът в настоящия момент, които все още доминират се разглеждат и като резултат от отричането и липсата на преработка на насилието срещу личността в тоталитарното комунистическо общество.
В последвалата дискусия беше подчертана необходимостта, младите хора да бъдат по-добре информирани за близкото минало и да се развива тяхното критично мислене, включително и чрез създаване на национална институция „Институт за национална памет”.



Жертвите и паметта. Моята лична гледна точка
27.06.2007 @ 15:42 | 26 юни

Конкурс за студентско есе

 

За да отбележим 26-ти юни тази година, решихме да се обърнем към студенти от българските висши учебни заведения, за да разберем каква е представата им за политическото преследване и изтезание, чували ли са за хора от тяхното обкръжение, които са преживели изтезание. И още - как виждат последствията от изтезанието и политическите репресии днес, има ли смисъл от преоценка и преосмисляне на миналото и по какъв начин някогашното насилие се е превърнало в днешна травма, как трябва да съхраним като личности и като общество паметта за изживяното, за да го предадем на следващите поколения.
Жури в състав Емил Димитров, Малина Томова и Мимоза Димитрова награди есето на Стефка Христова Пулева, студентка в Нов Български Университет, отличавайки го заради проявените в него умения за работа с документи, вникване в същността на насилието и искрено докосване до човешкото страдание.
В своето есе авторката показва добро познаване на системата на Държавна Сигурност, разкривайки в детайли стройния механизъм за налагане на политическо насилие. Материалът, върху който е базирано есето е личното досие на г-н Жеко Стоянов. Освен личното измерение на страданието, „досието на Жеко Стоянов ни помага да видим ясната връзка между понятията държава, власт и насилие.”
Темата за жертвите е свързана с темата за паметта като морална съвест и граждански дълг, като източник на социална мъдрост, защото „изживяното трябва да не бъде забравяно и отбягвано умишлено, а да се превърне в знание и опит на обществото ни.”
Есето завършва с призив за справедливост без реваншизъм, за едно честно и критично обръщане към миналото, в което „осъждането на комунизма трябва да бъде морално, а не с омраза и злоба, без мисъл за мъст, защото това е една затворена страница, която трябва да си остане такава завинаги”


1 2 3 4 [5] / 5
Карта на сайта