Преди двадесет и пет години Комитетът на ООН за правата на човека представя проект на документ пред Общото събрание на ООН. Целта е да се предостави на света ефективен инструмент в помощ на премахване на изтезанието. По това време вече съществуват няколко декларации и спогодби, които осъждат изтезанието и подкрепят човешкото достойнство и права. Но в системата на ООН липсват правно обвързващи задължения, които едновременно да предотвратяват изтезанието и да осигуряват помощ на пострадалите от него.
Документът, представен по-късно пред Общото събрание на ООН е Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Общото събрание приема Конвенцията и отправя покана към държавите-членки да я подпишат и ратифицират. Три години по-късно, на 26 юни 1987 г., Конвенцията официално влиза в сила.
По настоящем 146 държави са ратифицирали Конвенцията, като по този начин отправят категорично политическо съобщение, че изтезанието е незаконно и няма място в нашия свят. Факултативният протокол към Конвенцията също се превръща в движеща сила. Протоколът задължава подписалите го страни да предприемат ефективни мерки за предотвратяването на изтезание и нехуманно отношение на всяка територия, която е под тяхна юрисдикция и да създадат механизми за независимо наблюдение на местата за задържане – едно от основните места, където се осъществява изтезание.
26 юни се е превърнал в емблематичен символ на нашите морални, етични и професионални задължения да предотвратим изтезанието и да гарантираме правата на жертвите на изтезание и семействата им. В продължение на повече от десетилетие светът отбелязва 26 юни като повод за Международния ден на ООН в подкрепа на жертвите на изтезание. На този ден хиляди хора и организации по целия свят говорят открито срещу изтезанието и призовават към удовлетворяване на нуждите и спазване на правата на преживелите изтезание.
В момента специализирани центрове за оказване на помощ и програми, които са членове на Международния рехабилитационен съвет за жертви на изтезание (IRCT), заедно отправят апел по света, като дават гласност на това изявление.
Това е изявление за световна солидарност. Изявление, което показва, че без значение къде сме и кои сме – независимо от етнически и културен произход, език и религия – ние сме обединени срещу изтезанието и сме съпричастни към преживелите изтезание и техните семейства. Това е и напомняне, че всеки ден по света хора са подлагани на изтезание. Но също така е и напомняне, че те могат с подходяща помощ да изградят отново живота си, след преживяното страдание от жестокостите на изтезанието.
В годините след представянето на проекта на Конвенцията от 1984 г. пред ООН се проявяват няколко значителни промени в тенденциите, свързани с правата на човека. Преди двадесет и пет години много държави се откъсват от подтиснически режими, които системно подлагат на изтезание противниците си.
Днес изтезанието в някои от тези страни е значително намалено. Но други държави, които преди са се посвещавали на борбата срещу изтезанието, са отслабили позицията си, под претекст, че защитават националната си сигурност. Действително, няколко демократични държави се замесват директно или подкрепят изтезаниеto, като твърдят, че това фундаментално погазване на човешкото достойнство е ефективно и необходимо средство за предотвратяване на терористични актове.
Предизвикателствата са огромни. Необходими са колективни усилия от различни области в борбата срещу широко разпространената, незаконна практика на изтезание срещу отделни лица и общности. Днес, 25 години след представянето на Конвенцията срещу изтезание пред Общото събрание на ООН, има спешна нужда от подновяване на задълженията към нейните принципи на световно ниво.
Призоваваме всички институции на ООН да разобличат ясно и безпристрастно всички държави, в които се прилага изтезание. Обръщаме се и към всички граждани, общности и организации на местно ниво да настояват за повсеместна ратификация на Конвенцията и да се уверят, че държавите им я спазват и слагат край на незаконната и ужасяваща практика на изтезание веднъж завинаги.
На този 26 юни ние отдаваме почит на безбройните момичета и момчета, жени и мъже, които са станали жертва на това ужасно престъпление – на онези, които са заплатили с живота си, както и на оцелелите. Отдаваме дължимото уважение към тяхната сила и кураж. И с общ глас заставаме заедно срещу изтезанието.
Д-р Абдел Хамид Афана, Председател на IRCT
Брита Сидхоф, Генерален секретар на IRCT
English 
„Травматичен опит на деликвентните юноши. Междупоколенчески аспекти” беше темата на двудневен обучителен семинар, проведен от Център АСЕТ, с подкрепата на Европейската комисия. В него взеха участие специалисти от институции и организации, работещи с малолетни и непълнолетни правонарушители или с такива, извършили противообществени прояви. Лектори на семинара бяха Мимоза Димитрова, психолог и психотерапевт от Център АСЕТ; Диана Циркова, психолог и детски психотерапевт; Венцеслав Вътов, психолог и психотерапевт; Мален Маленов, психотерапевт. Техните експозета обхващаха въпроси като: „Кога детето става юноша?”; Всички ли преминават през процеса на юношеството?”; „Разбираеми ли са юношите?”; „Кога нещо преживяно има травматичен ефект?”. 
[1] 
